Средновековната църква Св. Никола и паметник на убитите през войните са двете по-важни културно – исторически забележителности на територията на село Долна Вереница. Само на два км от него отстои място с почти същото име – Горна Вереница. И двете села са монтански и принадлежат към община Монтана, а до областния град разстоянието е не повече от осем км. В средата на 19-ти век при съвземането на нацията от гнета на османците и началото на национално – освободителните борби, общо броят на къщите в селото е 113. Част от имотите са давани за живеене на богати хора от Видин, близки до пашата. Всяка година на 24-ти май в деня на славянската писменост и култура и почитта към братята Кирил и Методий, се провежда традиционният събор. На него задължително идват роднини и гости от други краища на страната и се сяда на трапезата. В Северозападна България се консумира най-вече месо, а от алкохолните напитки – вино и ракия.
За поне петима мъже може да се каже, че са прославили родното си място Долна Вереница благодарение на обществено – полезната дейност през живота си. Юрдан Стоянов е роден през 1869-та година и въпреки че умира на възраст от само 41 години, за краткия си живот едновременно успява да съчетава две професии. От една страна е революционер, като много хора от България по това време. Но освен това е и военен и част от редиците на българската армия. Подобна е съдбата и на Божидар Антонов, макар че той е роден по-късно, през 1944-та година и е част от една друга система в страната. Освен че има чин генерал от армията, по-късно се превръща във фигура от структурите на зловещата Държавна сигурност – ДС. Тя е известна със суровите разпити и побои над хора, които често пъти нямат вина за предявените към тях искове за извършени престъпления. Божидар Тасков се ражда една година след началото на 20-тото столетие и когато умира през 1976-та, остава известен като един от депутатите на Българската комунистическа партия. Петър Алексов също успява да посвети живота си на политиката, като при това е един от кметовете на Монтана.
Кирил Веренишки също е от село Долна Вереница и е роден през 1898-ма година. Също като съселянина си депутат от БКП, и той приключва земния си път на 75-годишна възраст. Но за разлика от останалите, неговият живот минава под диктовката на майсторлъка и занаятчийството. Това е всъщност човекът, чиито ръце създават първите за страната трактор и вършачка. Със селото са свързани и хора, които после стават депутати в Народното събрание. Един от тях е Атанас Мечкарски, който заема пост едновременно в Учредителното и после в първото Велико народно събрание. Иван Средков Първанов пък е част от две последователни обикновени народни събрания – 16-тото и 17-тото. Коло Спасов успява да вземе участие единствено във Второто велико народно събрание, а Атанас Попов има най-богата и продължителна кариера там. Той първо е в Четвъртото велико народно събрание, а после в състава и на цели три обикновени. Това са четвърто, пето и шесто обикновено народно събрание.
